|
157 Posts
|
Ще помоля модераторите да изтрият старата ми тема за клуба ако обичат
За анкетата въпросът е кой е най силният играч този сезон според мен е Ерик абидал
1- История на клуба
Шампион на Испания (20 пъти): 1929, 1945, 1948, 1949, 1952, 1953, 1959, 1960, 1974, 1985, 1991, 1992, 1993, 1994, 1998, 1999, 2005, 2006, 2009 и 2010.
Купа на Краля (25 пъти - рекорд): 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1953, 1957, 1959, 1963, 1968, 1971, 1978, 1981, 1983, 1988, 1990, 1997, 1998, 2009.
Суперкупа на Испания (девет пъти): 1983, 1991, 1992, 1994, 1996, 2005, 2006, 2009, 2010.
Копа де ла Лига (два пъти - рекорд): 1983 и 1986.
Шампионска лига (два пъти): 1992 и 2006.
КНК (четири пъти - рекорд): 1979, 1982, 1989 и 1997.
Суперкупа на Европа (три пъти): 1992 и 1997 и 2009.
Световно клубно първенство (един път): 2010
Купа на панаирните градове (три пъти - рекорд): 1958, 1960 и 1966.
ФК Барселона е създаден на 29 ноември 1899 г. Идеята за основаването на клуба е на Жоан Гампер, който пуска обява в местното спортно списание на 22 октомври 1899 г. и само след месец провежда първото клубно събрание, заедно с още 9 ентусиасти. Първият президент на клуба е англичанина Гуалтери Уайлд.
През 1902 г. клубът печели първия си трофей - "Копа Макая". По това време отборът не разполага със собствен терен и постоянно се мести. Първоначално играе на "Hotel Casanovas" (1900 г.), след това на "La carretera d'Horta" (1901 г.), "El carrer Muntaner" (1905 г.) и "Carrer Industria", който е първия стадион, притежаван от клуба и e бил с капацитет 6000 души с 2 реда правостоящи - нещо уникално за времето си.
Успехите на Барса продължават със спечелването на каталунския шампионат през 1909/10, 1910/11, 1912/13, 1915/16, 1918/19, 1919/20, 1920/21 и 1921/22, както и испанския шампионат през 1909/10, 1911/12, 1912/13, 1919/20 и 1921/22, като по този начин се радва на първия си голям период на спортно и социално израстване.
На 22 май 1922 г. е открит официално новият стадион на клуба "Лес Кортс", който скоро станал известен като "Катедралата на футбола". Първоначалният капацитет на терена възлиза на 30 000 места, но впоследствие е удвоен.
През 1924 г. Барса празнува 25-годишнината си, за която известният художник Josep Sagrelles рисува познатия и до сега плакат на отбора. По това време членовете на клуба наброяват 12 207. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва каталунския шампионат през 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27 и 1927/28 и испанския шампионат през 1924/25, 1925/26 и 1927/28. До последната победа отборът достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барса Франц Платко, който по-късно е възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.
В средата на 20-те години настъпва труден период за Барселона. На 14 юни 1925 г. по време на домакински мач, феновете започват да се подиграват на испанския химн, в следствие на което правителството затваря стадиона за 6 месеца, които по-късно са намалени на 3. Всичко това принуждава Гампер да напусне поста на президент на клуба. Пет години по-късно на 30 юли 1930 г., депресията и финансовите проблеми водят до самоубийството на основателя на "каталунците".
Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Вентолра, Райх и Ескола, клубът търпи период на упадък. Барселона се изправя пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че печелят каталунския шампионат през 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1933/34, 1935/36 и 1937/38, "каталунците" не успяват да се преборят за титлата в Испания.
Месец след началото на Гражданската война в Испания, президентът на Барселона Хосеп Суньол е убит от войници на Франко. По това време отборът е на турне в Мексико и САЩ, което подобрява финансовото му положение.
На 16 март 1938 г. над административната сграда на клуба е пусната бомба, която й нанася сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона попада под фашистка окупация и като символ на Каталунската националност, клубът, който в момента имал само 3 486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми.
През март 1940 г., маркиз Пинейро, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално "Futbal Club Barcelona" на испанското "Club de Futbol Barcelona" (името било окончателното възстановено през 1973 г.), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.
Въпреки сложната политическа ситуация, Барселона се радва на успехи през 40-те и 50-те години, През 1945 г. под ръководството на треньора Хосеп Самитиер и играчи като Сесар, Рамалец и Веласко, клубът печели Примера Дивисион за първи път от 1929 г. Следват още две титли през 1948 и 1949 г.
Клубът посреща своята 50-та годишнина през 1949 г., подкрепян от 24 893 членове и спечелил общо 21 шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от испанското първенство.
Когато през юни 1950 г. Ладислау Кубала се присъединява към клуба, Барса успява да спечели всички възможни трофеи - Примера Дивисион през 1951/52 и 1952/53 и Купата на Краля през 1951, 1952 и 1953 година.
Нарасналият успех и популярност на клуба, налагат изграждането на нов, по-голям стадион, който да отговаря на нивото на тима. На 24 септември 1957 г. е официалното откриване на Камп Ноу. Капацитетът му възлиза на 90 000 души, а членовете на клуба са 40 000.
Начело с треньора Еленио Ерера, отборът става шампион на Испания през 1958/59 и 1959/60 и печели Купата на УЕФА през 1957/58 и 1959/60.
60-те години не са така успешни за "каталунците" и отборът печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Краля през 1963 и 1968 г. и Купата на УЕФА през 1966 г.
През сезон 1973/74 към Барса се присъединява Йохан Кройф. Той бързо спечелва феновете на клуба, като заявява пред европейската преса, че е избрал Барселона пред Реал Мадрид, защото отказва да играе за отбор, чието име се свързва с Франко. Освен това избира и каталунското име Жорди за сина си, което допълнително засилва симпатиите на привържениците на Барса към него.
През първия си сезон с клуба, холандецът печели Златната топка за най-добър футболист в Европа. През 1978 г. за президент на Барселона е избран Хосеп Луис Нунес. Основната цел на новия президент е да стабилизира финансовото положение на клуба и да го превърне в отбор от световно ниво.
След четири години отборът подписва с Диего Марадона за рекордна за времето сума. Заедно с него Барса печели Купата на Краля, побеждавайки на финала вечния „враг" Реал Мадрид.
През 1988 г. в клуба се завръща Йохан Кройф, този път като треньор, за да сформира т.нар. „Дрийм Тийм". По това време в състава на отбора влизат играчи като Хосеп Гуардиола, Хосе Мари Бакеро, Чики Бегиристайн, Андони Гойкоечея, Георге Хаджи, Роналд Куман, Михаел Лаудруп, Ромарио и Христо Стоичков.
Барса става 4 пъти шампион на Испания през периода от 1990 до 1994 г. и печели първото издание на Шампионската Лига на 20-ти май 1992 г. на легендарния стадион Уембли.
За един сезон (1996/97), Кройф е заменен от Боби Робсън. Последният е известен с репликата "Каталуня е държава, а ФК Барселона е нейната армия". Заедно с него клубът печели Купата на Краля, Суперкупата на Испания и КНК.
След Робсън начело на отбора застава холандският специалист Луис ван Гаал. В Барса са привлечени играчи като Луиш Фиго, Джовани, Луис Енрике и Ривалдо. Те помагат на "каталунците" да спечелят Купата на Краля и титлата в Примера Дивисион през1998 г. На следващата година Барса отново печели титлата в Испания, която съвпада и със стогодишнината на клуба.
Въпреки победите си в Испания, Барселона търпи провали на европейската сцена, което води до напускането на Ван Гаал и Нунес през 2000 г. Но това не е нищо в сравнение с напускането на смятания за герой от феновете Луиш Фиго. Присъединяването му към най-големия противник на Барселона - Реал Мадрид води до голямо недоволство от страна на феновете. Привържениците на Барса дори хвърлят свинска глава по Фиго, по време на мач провел се на "Камп Ноу".
През периода 2000-2003, клубът е в упадък. Мениджърите се сменят многократно. Чак с пристигането на младия президент Жоан Лапорта и треньора Франк Рийкард, отборът отново се превръща в европейски гранд. В каталунския тим са привлечени футболисти като Роналдиньо, Деко, Самуел Ето'о, Рафаел Маркес, Карлес Пуйол и Лео Меси.
За сезон 2004/05 Барселона става шампион в Примера Дивисион, а Роналдиньо и Eto'o заемат съответно първо и трето място в класацията на ФИФА за „Играч на годината". Отборът печели и Суперкупата на Испания, като на финала побеждава Реал Мадрид.
Следващият сезон 2005/06 е един от най-успешните в историята на клуба, след като Барселона печели титлата в Испания и триумфира в Шампионската лига. На финала „каталунците" побеждават английския Арсенал с 2:1 и така печелят втората си купа на Европа, след титлата през 1992 г., когато в състава играе и българинът Христо Стоичков.
Най-големият противник на ФК Барселона е другият най-силен клуб в Испания - Реал Мадрид. Враждата между тях се подсилва и от това, че те са от две воюващи области в Испания - Каталуния и Кастилия. Дербито между двата отбора е познато като "Ел Класико".
2 - Играчи
Вратари
1 - Виктор Валдес
13 - Хосе Пинто
Защитници
2 - Даниел Алвеш
3 - Жерард Пике
5 - Карлес Пуйол
18 - Габриел Милито
19 - Максуел
21 - Адриано
22 - Ерик абидал
Полузащитници
6 - Шави
8 - Андрес Иниеста
11 - Жефрен
14 - Хавиер Масчерано
15 - Сейду Кейта
16 - Серхио Бускетс
20 - Ибрахим Афелай
Нападатели
7 - Давид Вийя
9 - Боян Къркич
10 - Лионел Меси
17 - Педро Родригез
|
